Ще бъда твоя. Утре. Може би.
Не ми пристягай отсега въжето!
Днес още дишам. Златен дъжд ръми
от везаните пазви на небето.
Днес още мога нежно да мълча,
прегърнала едничкото си чедо,
да слушам вън как шумоли снега...
Едно врабче от клончето ме гледа.
Врабецът има своята троха,
аз имах хляб и муза - значи всичко.
И днес съм на последен светофар -
ще ме премажат както си пресичам. ...