26 апр. 2014 г., 09:04
Писмо до нея
Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи,
а гледат все накриво.
Небето не е купол светлосин,
а с цвят на тъмносиво.
Без тебе утрото ми не е дар,
а тежко, като камък.
Сърцето ми не е камбанен звън,
а срутен вече замък.
Животът ми без теб не е живот,
а смачкваща тегоба.
Прости! Единствен изход е за мен
да си поръчам гроба...
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и дадените ми оценки!
Трогватеме с вниманието!Бъдете здрави!
Поздрави от мен и нови вдъхновения през седмицата! -
Наситено с въздействаща емоция!
-
Много силно и истинско! Жесток финал, Никола!
Голямо попадение, за което те поздравявам!: Мисана -
Познато.
-
Силна любов...
Поздрав, Никола!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Финалът е много силен... една окончателна безнадеждност...
Писмо до нея... а ако би могла да ти отговори, дали Тя би искала да имаш този единствен изход...
Мисля, че не... и може би Тя ще е щастлива, ако и ти си щастлив?