Писна ми за някой да гласувам,
после цял живот да страдам, да се страхувам,
а искам спокойно да живея,
без да се измъчвам и от това да полудея.
Но в скапаната ни държава
не аз, а друг решава
и вместо да живееме добре,
всеки тръгнал е да мре.
Защото нашите умни политици
не се интересуват от майки с деца и старици
и седят на хубав стол,
а ний ядеме само хляб и сол.
Ала има Господ горе на небето
и всичко вижда и чува,
без капка милост и жал в сърцето
ще дойде ден до смърт да ги линчува!
© Илия Левков Все права защищены