Писна ми за някой да гласувам,

после цял живот да страдам, да се страхувам,

 а искам спокойно да живея,

без да се измъчвам и от това да полудея.

Но в скапаната ни държава 

не аз, а друг решава

и вместо да живееме добре,

всеки тръгнал е да мре.

Защото нашите умни политици 

 не се интересуват от майки с деца и старици

и седят на хубав стол,

а ний ядеме само хляб и сол.

Ала има Господ горе на небето

и всичко вижда и чува,

без капка милост и жал в сърцето 

ще дойде ден до смърт да ги линчува!