Плач на самодива

9 апр. 2020 г., 21:50

Поэзия » Любовная

430 3 5

В поле зелено с тъжни макове

и развилнени пеперуди

пристъпвах боса, нереална

и търсех своите заблуди.

Прикрити в корените на жита,

увити във бодливи храсти,

потънали със дъжд в земята,

излъгали за летни страсти...

Полека слънцето залезе,

затвориха очи житата,

дойдоха нощни пеперуди,

полегна немощно тревата.

И я видях... Облечена прозирно,

до кръста влязла във реката,

гръдта налята с зной обилно

танцуваше като в соната.

И беше тихо, като в крипта,

дъхът си чувах като тропот.

Запя по самодивски тихо -

като молба за сетна помощ.

От жалост падаха звездите,

очите на нощта умряха,

окапа шумата в горите,

житата в мъка изгоряха.

Над нея горска улулица

потайно се изви и кресна.

Погледна жално самодива...

Потъна, вече не излезна...