В поле зелено с тъжни макове
и развилнени пеперуди
пристъпвах боса, нереална
и търсех своите заблуди.
Прикрити в корените на жита,
увити във бодливи храсти,
потънали със дъжд в земята,
излъгали за летни страсти...
Полека слънцето залезе,
затвориха очи житата,
дойдоха нощни пеперуди,
полегна немощно тревата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация