17 февр. 2016 г., 22:42
ПЛАЧЕЩ ДЪЖД
И както ясно е небето –
се спускат облаци от запад.
Помръква слънцето додето –
дъжда по скулите ми пада.
Дъждът на сълзите проляти,
примесен с глухите въздишки
по нещо неизменно свято –
така напразно си отишло….
И хванат в плен под небосвода,
и пръстите на чернозема,
съмнение, че си свободен – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация