9 июн. 2009 г., 08:22

Пламъкът на свещите 

  Поэзия
658 0 7

Пламъкът на свещите догаря бавно,

сякаш времето застива.

Дали и то не се е уморило

и малко по малко заспива?

Времето за мен е вече спряло,

но за теб ще продължи.

Слънцето небето е огряло,

ето, че животът ти се удължи.

Пламъкът на свещите догаря бавно,

а с него и моите мечти.

Нима животът не е нещо странно?

Светлината веч се угаси.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??