ellina (Лекса Джорджис)
60 47
9.06.2009 г., 8:22 ч.

Пламъкът на свещите 

  Поезия
673 0 7

Пламъкът на свещите догаря бавно,

сякаш времето застива.

Дали и то не се е уморило

и малко по малко заспива?

Времето за мен е вече спряло,

но за теб ще продължи.

Слънцето небето е огряло,

ето, че животът ти се удължи.

Пламъкът на свещите догаря бавно,

а с него и моите мечти.

Нима животът не е нещо странно?

Светлината веч се угаси.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??