Шумят листата,

шумата в гората;

потоци, ручeи бистри,

скачат по канари сребристи.

Горе в планините,

сред тишината на елите,

безпирно пеят ни душите,

омаяни от красотите.

И радост блика

от красотите на планините,

от слънчевите жита,

до студената планинска вода.

        *      *     *

Свирепи бури вият се там,

непоколебим остава  той,

едничък сред простора син,

извил се върхът бледосив!

И несретно еделвайсче,

кацнало кат орел,

по стръмния скален рид, 

гледа ни жално то от високо!