22 апр. 2009 г., 22:51

Пластични като ябълки през зимата 

  Поэзия
393 0 3

Пластични като ябълки през зимата
Са дните ми оставили дъх на гнило
Тези същите цветни залези
Под лупата на фотографски филтър
Са повече от нежелани
И с мръсното си ме убиват

Като кал
Като лепкава и плътна кал
Се е засукало новото лято
И не пита искаш ли
Не пуска
И те блъска с останалите да се изгубиш
Някъде

Вчера забравих
Част от себе си в необитавана стая
Където всеки оставя по нещо
Надпис по стената
Отпечатъци по масата
Прах като призрачен дъх на голямо
Блъскане по вратата

Защото нямаше никой
И всеки беше там
Аз се страхувах да бягам

И сега в леглото ми няма повече гримаси
Няма топли чувства
Написани в книгите
Секс и религия никога не са били свързани
Но затова пък музиката бучи силно

И оставащите ми дни
Ги искам топли като току-що сготвени
Небето си искам обратно
Прозорците
И ако някой ми потрябва
Си искам телефона
Искам си пак старата тетрадка
В която думите се редяха сами
И по пожълтелите ù страници надраскани като древни истории
Звучаха по друг начин дните ми...

... оставащите ми дни
Ги искам истински
Като узрели пчели
Като вятър в косите ми
Ги искам

Оставащите ми дни
Са тихичко като нощта желание
Да се събудя по-млад и по-малко гладен
Да се преструвам че обичам
И че вярвам

Искам да мога да вярвам

10.04.2009

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Абсолютен кеф!!!!!
  • "... оставащите ми дни
    Ги искам истински
    Като узрели пчели
    Като вятър в косите ми
    Ги искам"

    Останалото от оставащите дни-
    претъпкано пространство от желания.
    И липсващото време пак тежи
    с огърлица от празни обещания...
  • пак там съм
    на Попа
    и вярвам
    ще дойдеш
    все някога

    Декс!
Предложения
: ??:??