Пластични като ябълки през зимата

22.04.2009 г., 22:51 ч.

Поезия

391 0 3

Пластични като ябълки през зимата
Са дните ми оставили дъх на гнило
Тези същите цветни залези
Под лупата на фотографски филтър
Са повече от нежелани
И с мръсното си ме убиват

Като кал
Като лепкава и плътна кал
Се е засукало новото лято
И не пита искаш ли
Не пуска
И те блъска с останалите да се изгубиш
Някъде

Вчера забравих
Част от себе си в необитавана стая
Където всеки оставя по нещо
Надпис по стената
Отпечатъци по масата
Прах като призрачен дъх на голямо
Блъскане по вратата

Защото нямаше никой
И всеки беше там
Аз се страхувах да бягам

И сега в леглото ми няма повече гримаси
Няма топли чувства
Написани в книгите
Секс и религия никога не са били свързани
Но затова пък музиката бучи силно

И оставащите ми дни
Ги искам топли като току-що сготвени
Небето си искам обратно
Прозорците
И ако някой ми потрябва
Си искам телефона
Искам си пак старата тетрадка
В която думите се редяха сами
И по пожълтелите ù страници надраскани като древни истории
Звучаха по друг начин дните ми...

... оставащите ми дни
Ги искам истински
Като узрели пчели
Като вятър в косите ми
Ги искам

Оставащите ми дни
Са тихичко като нощта желание
Да се събудя по-млад и по-малко гладен
Да се преструвам че обичам
И че вярвам

Искам да мога да вярвам

10.04.2009

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

враната (Маргарита Василева)

2009-04-24T08:17:29+03:00

Абсолютен кеф!!!!!
Довереница (Дочка Василева)

2009-04-22T23:29:19+03:00

"... оставащите ми дни
Ги искам истински
Като узрели пчели
Като вятър в косите ми
Ги искам"

Останалото от оставащите дни-
претъпкано пространство от желания.
И липсващото време пак тежи
с огърлица от празни обещания...
doreto66 (Дора Павлова)

2009-04-22T23:03:03+03:00

пак там съм
на Попа
и вярвам
ще дойдеш
все някога

Декс!