Плати ми

18 нояб. 2007 г., 20:06

Поэзия » Любовная

902 0 2

Оставяш я и идваш ти при мен,

казваш, че била съм по-красива.

Красиво лъжеш и попадам пак в плен

на усмивката ти толкова игрива.

Хващаш ме отново за ръка

и повеждаш ме с теб навън,

дори разумът порицава ме сега:

"Любов не съществува в този сън!"

Опиянена отново се събличам,

отражението ми плува в твоите очи,

достойнството продавам си, защото те обичам,

име ли поне кой цената да плати?

Виждам, че на килограм сълзи ме оценяваш,

плащам и получавам бонус-самота.

Даряваш болка и дори бакшиш оставяш,

не, няма сделка, обезцени се любовта...