Оставяш я и идваш ти при мен,
казваш, че била съм по-красива.
Красиво лъжеш и попадам пак в плен
на усмивката ти толкова игрива.
Хващаш ме отново за ръка
и повеждаш ме с теб навън,
дори разумът порицава ме сега:
"Любов не съществува в този сън!"
Опиянена отново се събличам,
отражението ми плува в твоите очи,
достойнството продавам си, защото те обичам,
име ли поне кой цената да плати? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация