mislitel (Георги Каменов)
1184 11315
19 нояб. 2019 г., 09:01

Плюшено юначе 

  Поэзия » Для детей
514 4 7

Крачето си ударих, 

но няма да заплача!

Сълзите забравих, 

че съм си юначе. 

 

Но мама пък видя

и като се стресна, 

излага ме сега

макар да е чудесна. 

 

Прегръща ме, мърмори, 

та чааак ме хвана срам, 

че смеят ми се в двора 

и Шаро, и Писан. 

 

Сега как ще ми вярват, 

че юнак съм пръв? 

На всички ще разказват, 

че съм плюшен лъв. 

 

Ех, мамо, престани, 

излагаш ме тотално! 

Юнак съм, разбери, 

не гледай ме тъй жално. 

 

Оф, май я убедих, 

но трудно ми е с нея... 

По-лесно ще е май, открих, 

да се преборя с Змея... 

 

06.07.2019

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??