Крачето си ударих,
но няма да заплача!
Сълзите забравих,
че съм си юначе.
Но мама пък видя
и като се стресна,
излага ме сега
макар да е чудесна.
Прегръща ме, мърмори,
та чааак ме хвана срам,
че смеят ми се в двора
и Шаро, и Писан. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse