4 мар. 2009 г., 09:59  

Бялата ми риза 

  Поэзия » Любовная
956 0 23

 

Навярно

дълго ще ме помниш -

уханието на липи

в косите,

дъхът ми -

дива теменуга

и галещите ми ръце.

И ще подреждаш

спомените

като броеница.

И думите ми

ще сънуваш.

Там някъде,

в реката на съня ти

ще идвам,

в ръцете ти

ще паря.

По бялата ми риза

очите ти

следи от обич

ще оставят.

В душата ми

ще се откриеш,

ще приютиш

тъгата си -

навярно,

по бялата ми риза,

ще се стопи

изцяло.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??