4 mar 2009, 9:59  

Бялата ми риза 

  Poesía » De amor
957 0 23

 

Навярно

дълго ще ме помниш -

уханието на липи

в косите,

дъхът ми -

дива теменуга

и галещите ми ръце.

И ще подреждаш

спомените

като броеница.

И думите ми

ще сънуваш.

Там някъде,

в реката на съня ти

ще идвам,

в ръцете ти

ще паря.

По бялата ми риза

очите ти

следи от обич

ще оставят.

В душата ми

ще се откриеш,

ще приютиш

тъгата си -

навярно,

по бялата ми риза,

ще се стопи

изцяло.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??