По „Даром“
от Андромаха (Белла)
Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам
на всеки, който го цени.
Когато се раздам до края,
отново даром ще получа,
смъртта е изход към безкрая,
а Любовта - за Рая ключа.
Знаеш ли какво е вечността –
мираж ли някакъв или измама?
Животът е една светулка,
лутаща се в бездната от океани.
Не признаваш ти, че съществуваш
и че рай не би имало без теб?
В светлина на свещите будуваш,
но разкъсва душата ти Ереб.
Пеперудите не бива да ги галят,
ласките на тях им носят смърт.
Само обич трябва те да получават
и към щастието си просторен път.
© Вили Тодоров Все права защищены