По „Даром“

от Андромаха (Белла)  

Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам
на всеки, който го цени.

Когато се раздам до края,
отново даром ще получа,
смъртта е изход към безкрая,
а Любовта - за Рая ключа.

Знаеш ли какво е вечността –

мираж ли някакъв или измама? 

Животът е една светулка,

лутаща се в бездната от океани. 

Не признаваш ти, че съществуваш

и че рай не би имало без теб?

В светлина на свещите будуваш,

но разкъсва душата ти Ереб.

Пеперудите не бива да ги галят,

ласките на тях им носят смърт.

Само обич трябва те да получават

и към щастието си просторен път.