23 мая 2024 г., 16:27  

По Диоген 

  Поэзия » Философская, Гражданская
376 3 19
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата?
И с кървави сълзи торим земята.
преди да разцъфтят... и мрат цветята,
и вместо китки вием гробищни венци,
в земята родната живеем чужденци.
Кога изгубихме лулата на мира?
Къде погребахме в човека вярата?
Как да продължим напред да вървим, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Все права защищены

Предложения
: ??:??