23 авг. 2020 г., 09:00

По дългите минути слиза вятър 

  Поэзия
1027 10 17
Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства.
Прохладно е, загърнах се до рамо.
Tи винаги ме виждаш, аз те чувам,
не ми пиши, ще ни обърка само.
... Зад тънкото ветрило на пердето
по дългите минути слиза вятър.
Помощник е и идва да оше́та,
овалян в пепел, есенно навява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Между два живота - тишина.
Толкова гальовна на моменти.
Друга - като връх на планина
с пропасти, от ярост по-проклети.
Между два живота - страхове. ...
  1026  10 
Предложения
: ??:??