Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства.
Прохладно е, загърнах се до рамо.
Tи винаги ме виждаш, аз те чувам,
не ми пиши, ще ни обърка само.
... Зад тънкото ветрило на пердето
по дългите минути слиза вятър.
Помощник е и идва да оше́та,
овалян в пепел, есенно навява.