Това е по-голямо от мен и теб,
по-голямо от двама ни.
Цветове и вселени преплитат се.
Вятър от чувства,
дъжд от душата ми...
Скрихме се от бурята.
Как се радвам, че избягахме.
Всичко е без дъх оставено.
Любовта е истинска.
И сърцето цяло е.
Всяко нещо губи смисъл
и моментите повтарят се...
Там, отдето сме започнали,
ще се върнем, и навярно
ще се влюбя в теб отново...
Искаш ли да ми повярваш?
© Ивона Иванова Все права защищены