Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
20 мая 2020 г., 08:06

По изоставения черен път 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
907 7 11

ПО ИЗОСТАВЕНИЯ ЧЕРЕН ПЪТ

 

Където няма жици и бетон

и всяка грижа е така далече,

не се дочуват хленчене и стон

от влюбеното в себе си човече.

 

Където свършва сивият живот

и почва свежа, девствена вселена,

сияе там в бездънен небосвод

зора с усмивка пролетно зелена.

 

Където песни – като полъх тих,

се носят през зелените простори,

където чувам хармоничен стих

и сякаш някой без слова говори:

 

„Дорде не скъсаш грубия синджир,

дорде не счупиш нежните окови,

не ще намериш за душата мир

и бодър устрем към стремежи нови.“

 

Където няма жици и бетон

и всяка грижа е така далече,

не се дочуват хленчене и стон

от влюбеното в робството човече.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имате правото да мислите така.
  • Където няма жици и бетон проблемите са повече. Не се залъгвайте.
  • Много благодаря на всички.
    Да, може би сами си ги слагаме тези окови.
    Но в крайна сметка всеки сам избира дали да бъде свободен, или не. И в двата случая заплаща съответната цена...
  • Човек се ражда свободен, докато не бъде окован от предразсъдъците на вехтите заблуди.
    Чудесна лирика!
    Поздравления, Рамадан!
  • Силен стих, хубав!
  • Браво! Тази тема ми е много близка и усетих лично посланието.
  • Робството не е в жиците и бетона. В душите е. Хубав стих!
  • Колко красиво, поетично...простор, СВОБОДА! Защо ли ги наричаме черни та те са най-БЕЛИТЕ пътища!
  • Силно!
  • Чудесно!
  • Хубаво е

    Където няма жици и бетон
    и всяка грижа е така далече,
    не се дочуват хленчене и стон
    от влюбеното в робството човече.
Предложения
: ??:??