20 мая 2020 г., 08:06

По изоставения черен път 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
984 7 11
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот
и почва свежа, девствена вселена,
сияе там в бездънен небосвод
зора с усмивка пролетно зелена.
Където песни – като полъх тих,
се носят през зелените простори,
където чувам хармоничен стих
и сякаш някой без слова говори: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Предложения
: ??:??