Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот
и почва свежа, девствена вселена,
сияе там в бездънен небосвод
зора с усмивка пролетно зелена.
Където песни – като полъх тих,
се носят през зелените простори,
където чувам хармоничен стих
и сякаш някой без слова говори: ...