линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
20 апр. 2018 г., 22:46

(по)Желание 

  Поэзия
1154 7 12

Твоята сянка държа за ръка,

а така ми се иска на воля да тичам

като онези свободни деца,

дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",

 

за да се скрият зад ъгъла на играта

с потни, с кални, писъци щастливи.

Кой за тях е писал правилата?

Нашите са твърде строги и горчиви.

 

Щом порасна ще пия студена вода.

Ще вървя без чадър и ще гледам в небето.

Ще ловя снежинки с дългата си коса

и ще се смея щом ми замръзне нослето.

 

И ще гледам как изгревът ражда деня

щом сънят ми избяга от моята стая.

Ще целувам двете си спящи деца.

Ще се радвам щом видя как си играят.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

По пътя към света на големите »

5 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??