20 abr 2018, 22:46

(по)Желание 

  Poesía
1152 7 12

Твоята сянка държа за ръка,

а така ми се иска на воля да тичам

като онези свободни деца,

дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",

 

за да се скрият зад ъгъла на играта

с потни, с кални, писъци щастливи.

Кой за тях е писал правилата?

Нашите са твърде строги и горчиви.

 

Щом порасна ще пия студена вода.

Ще вървя без чадър и ще гледам в небето.

Ще ловя снежинки с дългата си коса

и ще се смея щом ми замръзне нослето.

 

И ще гледам как изгревът ражда деня

щом сънят ми избяга от моята стая.

Ще целувам двете си спящи деца.

Ще се радвам щом видя как си играят.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

По пътя към света на големите »

5 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??