22 нояб. 2019 г., 07:28

По-нежна 

  Поэзия » Любовная
3083 36 72

 

С безсъние полепнали клепачи

не дават на зениците покой,

и тази нощ прозореца прекрачи,

едва дочакан, силуетът твой.

 

До мен на старото легло присяда,

мълчи смутено, пуши, пак мълчи,

понечила да му се изповядам,

отбягва търсещите ми очи.

 

Замислено отмята с потни длани

косите си, нападали безред..

Не ще попитам колко ще остане.

Аз знам, сама ще съм и занапред.

 

Как искам тези длани неразбрани

да стопли друга, много по-добра,

да не тъгуват, вечно неприбрани,

къдриците на твоята коса...

 

Как искам по-обичаща, по-нежна

жена да мине пътя ти, да спре,

да те дари, лавино моя снежна,

с това, което ти от мен не взе.

 

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??