С безсъние полепнали клепачи
не дават на зениците покой,
и тази нощ прозореца прекрачи,
едва дочакан, силуетът твой.
До мен на старото легло присяда,
мълчи смутено, пуши, пак мълчи,
понечила да му се изповядам,
отбягва търсещите ми очи.
Замислено отмята с потни длани
косите си, нападали безред..
Не ще попитам колко ще остане.
Аз знам, сама ще съм и занапред. ...