30 апр. 2009 г., 18:09

По пътя 

  Поэзия
371 0 0

 

         ПО ПЪТЯ

 

По пътя загубих своята младост.

Все тръгвах за някъде сам.

Бреговете стигах на Елдорадо.

Не намерих златния храм.

 

От живота приятели крадоха -

съдбата умножи го по две.

От моето тяло те пиха и ядоха.

Казваха: "Дивото ни зове".

 

Между черно и бяло живея -

Вярата в Бог ме крепи.

Опитвам се по малко да пея.

 

... Още спя под цъфтящи липи.

 

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??