30 abr 2009, 18:09

По пътя 

  Poesía
373 0 0

 

         ПО ПЪТЯ

 

По пътя загубих своята младост.

Все тръгвах за някъде сам.

Бреговете стигах на Елдорадо.

Не намерих златния храм.

 

От живота приятели крадоха -

съдбата умножи го по две.

От моето тяло те пиха и ядоха.

Казваха: "Дивото ни зове".

 

Между черно и бяло живея -

Вярата в Бог ме крепи.

Опитвам се по малко да пея.

 

... Още спя под цъфтящи липи.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??