resco (Милен Младенов)
11 13
1 мая 2011 г., 20:51

По пътя на живота 

  Поэзия
1187 0 2

Път дълъг пред мен прострян,

До някъде извървян, някъде пропълзян,

Къде отвеждаш ме без капчица свян,

Не виждаш ли, че в душата ми няма вече плам?

 

Пълзя от болки изтерзан,

Изправям се, за да се предам,

Рухвам пак и, отново запълзян,

Промъквам се по пътя неизвървян.

 

Огънят, дето в сърцето ми нявга горя,

Загасен е от опустошителна вълна,

Невидима остана проронена сълза

По изгубената топлина.

 

Образ мъглив в далечината съзрях,

Ангелче, изваяно от шепа прах,

Протегна към мен ръка и онемях,

Истинската болка чак сега съзрях.

 

Толкова ли много се бях предал,

В стремежа си да заслужа обществен медал?

Толкова ли бързо бях свел глава,

Пред безморалния сатана?

 

„Изправи се и с мен продължи” -

Ангелчето бяло нежно промълви.

„Гордо глава вдигни и по пътя си ме преведи” -

Сякаш знаеше точно как да ме извади от собствения мрак.

 

Никой по пътя си не бива да пълзи,

Колкото и тежки да са неговите съдби,

А с гордо вдигната глава напред да се стреми,

Към по-нови, по-красиви висини.

© Милен Младенов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце Жанета! Много благодаря!
  • Отново цял мравуняк плъзна по гърба ми!!!
    "...Никой по пътя си не бива да пълзи..."
    Това е то- научения урок на живота! Браво, Човече! Ще успееш да стигнеш там, за където си се запътил! Така е- дори и с издраскани колене, но нека да ни брули вятърът, не тревата! ))
Предложения
: ??:??