По пътя на живота

1 may 2011, 20:51

Poesía

1186 0 2

Път дълъг пред мен прострян,

До някъде извървян, някъде пропълзян,

Къде отвеждаш ме без капчица свян,

Не виждаш ли, че в душата ми няма вече плам?

Пълзя от болки изтерзан,

Изправям се, за да се предам,

Рухвам пак и, отново запълзян,

Промъквам се по пътя неизвървян.

Огънят, дето в сърцето ми нявга горя,

Загасен е от опустошителна вълна,

Невидима остана проронена сълза

По изгубената топлина.

Образ мъглив в далечината съзрях,

Ангелче, изваяно от шепа прах,

Протегна към мен ръка и онемях,

Истинската болка чак сега съзрях.

Толкова ли много се бях предал,

В стремежа си да заслужа обществен медал?

Толкова ли бързо бях свел глава,

Пред безморалния сатана?

„Изправи се и с мен продължи” -

Ангелчето бяло нежно промълви.

„Гордо глава вдигни и по пътя си ме преведи” -

Сякаш знаеше точно как да ме извади от собствения мрак.

Никой по пътя си не бива да пълзи,

Колкото и тежки да са неговите съдби,

А с гордо вдигната глава напред да се стреми,

Към по-нови, по-красиви висини.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

resco (Милен Младенов)

2011-05-02T17:36:02+03:00

Благодаря от сърце Жанета! Много благодаря!
gOra (Жанета)

2011-05-02T17:25:29+03:00

Отново цял мравуняк плъзна по гърба ми!!!
"...Никой по пътя си не бива да пълзи..."
Това е то- научения урок на живота! Браво, Човече! Ще успееш да стигнеш там, за където си се запътил! Така е- дори и с издраскани колене, но нека да ни брули вятърът, не тревата! ))