Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.
Красивите моменти не усетили,
вторачили се в болката напред,
ние трудно осъзнаваме: проклети да са
материалните неща! Зает,
човекът не разбира,
че времето безспирно си лети.
И в него може би я няма дирята
от спомен за човек любим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация