По пътя си човек е сам поел
Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.
Красивите моменти не усетили,
вторачили се в болката напред,
ние трудно осъзнаваме: проклети да са
материалните неща! Зает,
човекът не разбира,
че времето безспирно си лети.
И в него може би я няма дирята
от спомен за човек любим.
Светът създаден е от светлината,
струяща от две отворени сърца.
Защо затваряме врата им,
прикрили с длани очи за любовта?
Неуловими мигове изпускаме
във гонене на празна цел.
и много късно осъзнаваме-
по пътя си човек е сам поел.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
поздравления за стиха
-
Харесва ми, Петя! И според мен, ако наблегнем на сег.вр. ще има диря в бъд.вр. от едно изживяно мин.вр. Та вместо да препускаме към красиви моменти може би е по-добре да осъзнаем истинските моменти, нищо че не винаги са красиви. Поздрав!(6)
-
НЕПРОСТИМО Е ДА НЯМАШ ТАКЪВ СПОМЕН В ЖИВОТА СИ !СВЕТЪТ Е ЗА ДВАМА! ХАРЕСА МИ!
-
Много хубаво!
-
Много ми харесва! Браво за този стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
