23 июл. 2022 г., 23:04
По тънкия конец на светлината
Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам
как мракът упорито лази,
поглъща блудкавия залез
и ме оставя сам и празен.
Как прилепите си събуждат,
цвърчат над кипналото ларго.
И въздухът тежи спаружен
след писъка на някой гарван.
Крещят съседите и тракат
по пода чашите разбити.
След оттегчените трамваи
шумът като вълна връхлита.
Потъвам в скромната си стая,
прозореца захлопвам чинно.
И моля никой да не знае,
че в мен остава светлосиньо.
© Слави Тодоров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И въздухът тежи спаружен
след писъка на някой гарван.
Браво, браво!
-
Лети, дете, лети...
-
Заслужен успех!
Поздравления за написаното, много е хубаво!👏 -
Браво! Добре, че Латинка Златна ни светна. Иначе аз нямаше да зная. И пак "Браво!"
-
Това стихотворение е отличено с първа награда от Националния литературен конкурс за студентско творчество "Георги Черняков" - 2022.
Поздравление за наградата, Слави!
Бъди здрав и успешен! -
Благодаря на всички, които се поспряха тук.
-
Вальосал си се с тая прежда 😃 В което няма нищо лошо."След отегчените трамваи /шумът като вълна връхлита." Това ми хареса най-много – шумът идва след трамваите, както гърмът – след светкавицата. И останалото е хубаво. Поздравления!
-
Хубаво е, успеем ли да надмогнем прииждащия мрак.
-
Аз вече разбрах, че в теб "остава светлосиньо", но със сърцето си те благославям душата ти да излъчва тази светлина, синоним на щастието, Слави!
"Наплитат кримите комини
кълбенцата си сива прежда"!!!!
Очарователни метафори, истинска Поезия! Браво! -
Хубав стих!
-
Душата избира цвета на мислите. Много ми харесва!
-
Много картинно и образно.
-
Синьото е цветът на тъгата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Бъди здрав и успешен!