Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам
как мракът упорито лази,
поглъща блудкавия залез
и ме оставя сам и празен.
Как прилепите си събуждат,
цвърчат над кипналото ларго.
И въздухът тежи спаружен
след писъка на някой гарван. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse