15 авг. 2006 г., 20:56

По улиците броя последните си крачки 

  Поэзия
590 0 7

По улиците броя последните си крачки

Сядам и поглеждам хората

В очите им се крие страх

А стражите

Отвеждат старите и болните

 

Лежа протегнал съхнеща десница

И докосвам нечия надежда

Чужда

И до другите във пъзела нареждам

Да я пазя докато се излекувам

 

Но все там съм

На няколко пресечки от дома

Но там ли съм наистина?

Толкова съм мръсен

Толкова съм сам и

Толкова навъсени

Са хората, които пазя в спомените си

Толкова съм се надрусал,

Че ме е срам

Да се погледна

В огледалото

И оставам сам

Толкова е късно

За нови запознанства

Нов живот

Нови хоризонти

Нов таван

Нови котки са полегнали

На одеалото ми

 

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??