15.08.2006 г., 20:56 ч.

По улиците броя последните си крачки 

  Поезия
591 0 7

По улиците броя последните си крачки

Сядам и поглеждам хората

В очите им се крие страх

А стражите

Отвеждат старите и болните

 

Лежа протегнал съхнеща десница

И докосвам нечия надежда

Чужда

И до другите във пъзела нареждам

Да я пазя докато се излекувам

 

Но все там съм

На няколко пресечки от дома

Но там ли съм наистина?

Толкова съм мръсен

Толкова съм сам и

Толкова навъсени

Са хората, които пазя в спомените си

Толкова съм се надрусал,

Че ме е срам

Да се погледна

В огледалото

И оставам сам

Толкова е късно

За нови запознанства

Нов живот

Нови хоризонти

Нов таван

Нови котки са полегнали

На одеалото ми

 

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??