Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори
и пари в пролята сълза,
като восък скръбта се топи
и полепва горещо в мойта душа!
Задушно в гърдите ми става
от липса, от болка, от яд,
че на живия само това му остава,
със запалена свещ да се връща назад!