6 nov 2021, 9:53

По задушница 

  Poesía
396 0 1
Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори
и пари в пролята сълза,
като восък скръбта се топи
и полепва горещо в мойта душа!
Задушно в гърдите ми става
от липса, от болка, от яд,
че на живия само това му остава,
със запалена свещ да се връща назад!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??