почти изгревно

             бързаха облаците, къщите, камънаците,
                          храсталаците, планините, водите, лодките
                                       всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
                                                  попиваха кръв като с памук, затуй са червени
         облаците прошарени, къщните покриви, камънаците,
 буренаците, закичени с макове, планините, охрени от ръждите си почвени,       
       водите със дъната си камъначести,
               лодките бели с накривени шапки червени и надписи,
                             а слънцето беше почти изгревно, ала със още отворена рана -
                                червено-белезникаво-кръгличка, изтичаща върху целия град
                и слънца бяха очите, а погледът галеше забързаните да се притекат
       и където ласкаеше, в меко светло им оцветяваше ореолите,
облаци от светлина, къщи в светлина, каменна светлина,
     храсти с макова светлина, хълмове със светлина,
              води със светлина, лодчици със мостове светлина отгоре,
                        слънцето се напъна до ярко, почти изгревно,
                                  после замря...

                      премени си обаче решението, жлътна се пак, луднало
                      (а бе почти изгревно) и отново опожари света.

16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.