Почти изгревно

11.03.2010 г., 22:55 ч.

Поезия » Пейзажна

601 0 0

почти изгревно
бързаха облаците, къщите, камънаците,
храсталаците, планините, водите, лодките
всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
попиваха кръв като с памук, затуй са червени
облаците прошарени, къщните покриви, камънаците,
буренаците, закичени с макове, планините, охрени от ръждите си почвени,
водите със дъната си камъначести,
лодките бели с накривени шапки червени и надписи,
а слънцето беше почти изгревно, ала със още отворена рана -
червено-белезникаво-кръгличка, изтичаща върху целия град
и слънца бяха очите, а погледът галеше забързаните да се притекат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Апотеоз
Нека нямаш студени недели!

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Мокър джаз

Барабанѝ във стаята неделна вечер. Дъждът навън е с вкус на теб. Сънят е синкав мит. Луната разсъбле...
Предчувствие за мъж

Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...

Още произведения »