donchevav (Венета)
82 558
25 мар. 2018 г., 19:45

Почти в оксиморон 

  Поэзия » Философская
773 2 8

Почти в оксиморон

 

Тъй както розовият храст

зад стария геран наднича

и с нежен цвят, и с мека страст

пчели и хорски взор привлича,

и в унес младият кълвач

в стар орех почва да рапира,

тъй звънко от зори до здрач,

че всеки, който чуе, спира,

и с нежност синьото небе

прастарата земя обгръща,

и злак благословен гребе

надеждата – градина съща,

 

тъй блага вест у нас дойде –

и грейна старата ни къща.

© Венета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??