25 mar 2018, 19:45

Почти в оксиморон 

  Poesía » Filosófica
803 2 8

Почти в оксиморон

 

Тъй както розовият храст

зад стария геран наднича

и с нежен цвят, и с мека страст

пчели и хорски взор привлича,

и в унес младият кълвач

в стар орех почва да рапира,

тъй звънко от зори до здрач,

че всеки, който чуе, спира,

и с нежност синьото небе

прастарата земя обгръща,

и злак благословен гребе

надеждата – градина съща,

 

тъй блага вест у нас дойде –

и грейна старата ни къща.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??