Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам.
Не се побирам в ничие сърце.
Че в клетката душата ми се стяга
и вдигам към простора аз ръце.
Събирам ветровете със надежда,
а птиците ми дават своите крила.
Душата ненаситно се оглежда.
И Любовта се връща там, където е била.