19 feb 2013, 9:04

* * *Почуках три пъти на твоята врата... 

  Poesía » De amor
1939 0 7
Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам.
Не се побирам в ничие сърце.
Че в клетката душата ми се стяга
и вдигам към простора аз ръце.
Събирам ветровете със надежда,
а птиците ми дават своите крила.
Душата ненаситно се оглежда.
И Любовта се връща там, където е била.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??