Под арката
на радостта
минавам.
Сърцето ми само
запява
песен -
песен непозната
за мен,
но не и за
душата ми.
Събужда
силата ми
да намирам
и разкривам.
Да живея
и да се усмихвам.
Да бъда себе си
на място,
където най-стръвно
себе си
човек отрича.
Не вижда никой
свойта мисъл,
но тя е тук
и съществува, има я.
А тебе има ли те?
© Кирилка Пачева Все права защищены