12 jun 2011, 19:36

Под арката 

  Poesía
504 0 1

Под арката

на радостта

минавам.

Сърцето ми само

запява

песен -

песен непозната

за мен,

но не и за

душата ми.

Събужда

силата ми

да намирам

и разкривам.

Да живея

и да се усмихвам.

Да бъда себе си

на място,

където най-стръвно

себе си

човек отрича.

Не вижда никой

свойта мисъл,

но тя е тук

и съществува, има я.

А тебе има ли те?

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??